Автор: Росица Петракиева 

Илюстрации: Генерирани с ИИ от Росица Петракиева (всички права запазени)

История №1

***

    Дворец от слонова кост, витиевати орнаменти по стените, ефирен аромат във въздуха... Пред прозореца – той. Животът му е зов, животът му е сянка, животът му е очакване – да се появи Тя. Всяко кътче от сърцето му е обгорено от липсата Ѝ, всяко негово желание е обагрено от предусещането за Нея, всяка светлинка пред взора му носи ореола Ѝ. 

 

 

    Нейният образ е с него непрекъснато – когато сутрин отваря очи и когато вечер ги затваря, когато се спуска по витите стълби на имението си и когато се възкачва обратно, когато създава и когато руши, когато се храни, когато пие, когато спи. Когато не се храни, когато не пие, когато не спи. 

    Всяко цвете в градината му, което разцъфва, е букет за Нея, всеки извор, който избликва в земите му, е посветен на устните Ѝ, всяка звезда на хоризонта озарява Нейния път. Към него.

 

 

    Когато една нощ бе нападнат в дома си и срази нападателите, това бе победа, за да заслужи Нейното внимание. Когато една нощ бе нападнат в дома си и не успя да срази нападателите, това бе поражение, за да заслужи утехата Ѝ. 

    Един ден се спъна в градината и счупи крака си – и това беше жертва в Нейно име. Една зима пи студена вода и се събуди с болки в гърлото – и това беше страдание пред Нейния олтар. Защото победите му трябваше да започнат с Нея и триумфите му да завършат с извоюването на Нейната любов.

 

 

***

    Дворецът от слонова кост, витиеватите орнаменти по стените, ефирният аромат във въздуха... Пред прозореца все още той. 

    Изведнъж орнаментите по стените оживяват в светлосенки от слънчеви лъчи, а едва доловимият аромат се сгъстява в ухание на цветя и плодове. Сред арките от дъното на балната зала се чуват тихи стъпки, сякаш маков прашец се посипва по огледалния под, и пред него, в плът и кръв, се появява –

ТЯ !!!

 

 

    Облечена е в цветята, които е поднасял на колене във виденията си за Нея, на главата ѝ блестят звездите, които е кръщавал на името Ѝ, а в ръцете си носи лаври за подвизите, обещани от него пред света, за да Я спечели. Бавно пристъпва към него, слага същите тези ръце на раменете му...

    Какво, мислите, се случва? Това?:

 

 

    Не.

 

    Той се сепва. Отърсва леко рамене и казва:

    – Извинете, зает съм.

 

 

История №2.

***

    Дворец от слонова кост, или огнище и разпиляна леща сред пепелта, или непристъпна кула, извисена над града... Пред прозореца – тя. Животът ѝ е цел, животът ѝ е мисия, животът ѝ е призвание – да превърне Бъдещия единствено достоен за нея в Принц. 

 

 

    Понякога за целта кристалните топки, с които тя гадае съдбата си, се търкулват към блатата отвън, където услужливи омагьосани принцове намират загубеното и го поднасят срещу поучителни условия, друг път за постигане на желаното са необходими бодливи розови храсти и сто години в спящи дворци, трети път се води борба на живот и смърт със снежни кралици и счупени огледала или пък се носят миниатюрни кристални обувки и се спазва вечерен час...

 

 

    И ето че в съдбовния ден, в който на престола до нея трябва да се възкачи Бъдещият единствено достоен за нея, тоест Принцът, в двореца настава истинско стълпотворение. Подскачащи жабоци важно жонглират с изумрудените топки по короните си и крещят “Аз съм Принцът!”, добре охранени майски бръмбари и преуспели къртичковци с чудесни кожухчета от черно кадифе се подсмихват самодоволно и напористо си пробиват път до престола. “Но моля ви, та аз съм тоя, който уби ламята” – размахва меча си напет юнак. “Господа, господа, проявете разбиране, това са все пак 100 години от моя душевен мир!” – напира към жезъла друг. 

 

 

     И за да не заприлича посланието прекалено много на онова, от предишната история, “Тя” не се появила и не казала “Ах, да имаше сега поне един принц”,  ами:

    а) обявила турнир за ръката си, заради честолюбието на своите владетели да я спечелят няколко империи се сринали и изграждането им трябвало да започне от руините (социално-песимистичен нравоучителен вариант в духа на древногръцкия митологизъм);

 

 

    б) въздала всекиму според заслугите и така се родила идеята за справедлив световен ред (социално-оптимистичен препоръчителен вариант в духа на утопичния идеализъм);

 

 

    в) преоткрила короната на главата си и се превърнала в музата от първата история (социално-реалистичен окуражителен вариант в духа на холистичния егоцентризъм).

 

 

***

Послеслов:

Тъй като в днешния свят полът е много повече социална и много по-малко биологична роля,
в името на обективността е препоръчително от време на време да се прави последователна подмяна на
всички “той/него/му/го" и “принц/принцът” с
“тя/нея/ѝ/я” и “принцеса/принцесата”
и обратното.
Тогава, разбира се, ще е по-здравословно примерите от приказките и историята
да се подменят с примери от други приказки и история 😉

 

 

КРАЙ

 

"Скачени истории" са писани през 2009 г.